Космологията на Учителя Дънов
– Сутрешен наряд/ Утринна беседа – 19 август 1921 г. (Преображение), СБ, В. Търново
– Съзвучно движение – 1 юни 1927 г., ООК, СофияЖивотът на Луната е още по-сложен от този на Земята.
Някой ще запита: „Какво има на Месечината?“. Трябва да ви заведа там, за да видите. Месечината не е, както някои казват, пуста. Тя е много хубаво място, но ако ние се пренесем със своя организъм в нея, не е нагодена да ни приеме и ще ни очаква смърт. Но ако отидете в нея с духовното си тяло, там има неща, от които може да разберете отлични работи. Тя е първата станция към Слънцето. Ами ако бих ви казал какво има от другата страна на Месечината, знаете ли каква тревога би настанала в учения свят? И защо Месечината е спряла да се движи около себе си, защо обръща само едната си страна? Но това е тщеславие, няма защо да се говори по него. […]Казвам, че в Месечината има отличен живот. Често онези, които завършват еволюцията си и има да слизат още на Земята, не са слезли досега – има още много човешки души, които, като завършат там своята еволюция, тогава ще слязат на Земята. Някои казват, че са слезли. Не са слезли още, там има още много души. Но това са отвлечени неща. Как може човек да отиде на Месечината? Той трябва да излезе от тялото си, да се излъчи, за да види отношенията, вътрешните връзки, да види как седи тя духовно отношение, да види Земята и само тогава ще има едно правилно разбиране. Ако вие се развивате правилно, първият опит, който ще направите, ще бъде да слезете към центъра на Земята. После вторият опит ще бъде да отидете от центъра на Земята до Месечината. Това е един твърде сериозен опит – да слезеш до центъра на Земята и оттам да отидеш на Месечината. Сериозен опит е това. Тогава ще имате вече познания, реални познания, и като се върнете, ще знаете какво има долу в Земята. И когато всички учени хора говорят, че на Месечината има това и онова, ще кажете: „Хубаво говорят, право е, точно така е, както говорят“. Земята крие големи богатства, Месечината крие големи богатства, Слънцето – също. […]Някои пък, като отиват към Месечината, мислят, че няма да могат да се върнат, затова ще се поколебаят, ще се уплашат и ще се върнат. Не, вие трябва да бъдете толкова смели, че да знаете: като отидете там, пак ще се върнете. Понякога се скъсва нишката и оставате там. Тогава братята от Месечината трябва да ви излъчат по обратен път, за да ви върнат на Земята, за да завършите тук еволюцията си. Те ще ви кажат: „Като си неопитен, не трябваше да идваш тук!“.
Учените днес казват, че на Луната нямало никакъв живот, никаква култура. Така е за човек, който не е ходил там, но за онзи, който е ходил и се е върнал от Луната, не е така. Като слуша твърденията на съвременните учени, той казва: „Това е само едната страна на въпроса, но аз зная и другата страна”. Който знае какво има на Луната, той няма да разправя, да убеждава хората да вярват, но ще им каже: „Ето един билет за Луната! Идете и вие там и сами вижте какво има”. – „Какво има на Слънцето?”. Заповядайте един билет! – „Ама аз не мога да отида”. Щом не можеш да отидеш, тази наука не е за теб. Тя е само за онзи, който може да отиде до Слънцето, до Луната и да се върне обратно на Земята.
– Влияние на планетите – 12 март 1923 г., ООК, София